събота, 25 април 2009 г.

Не помня накъде...

Ръкавите ѝ - цветна плетеница.
Косите - мед и утринни отблясъци.
Когато спрях за пътя да я питам
към онзи хълм нагоре през листата,
зад нея ранно слънце занаднича.

По дрехите ѝ светлини и сенки
потрепваха на утринния вятър.
Очите - ясни морскосини крепости,
разбили не един мореплавател.

Реки от горски здравец и метличина
лъчисто се огъваха под пръстите,
насреща ми неземно се усмихваше,
земята звънко пееше под стъпките ѝ.

Не помня накъде се бях запътил,
когато спрях за пътя да я питам.

2 коментара:

  1. Не помня накъде се бях запътил,
    когато спрях. За пътя да я питам.

    За мен е чест!Негеста!

    ОтговорИзтриване
  2. Драго ми е, док ;))
    Чест е и за мен!

    ОтговорИзтриване

Търсене в този блог

Архив на блога