събота, 26 юли 2008 г.

Друго време

От кестените капе нощен хлад
по жилките на изтънели вейки.
Под стъпките ни пукат стъкълца
и тъжно ни примамват празни пейки.

Алеите замислено мълчат,
заключили дъжда в дълбоки шахти,
и хвърлят по асфалта мокър здрач
замръкналите в парка слепи лампи.

А вятърът разлиства жълти страници
- забравена в тревата стара книга...
От друго време, уморени странници,
пътека търсим в мрака сред звездите.

четвъртък, 24 юли 2008 г.

Огледално

Най-първият ми спомен беше болка
в незримото оттатък огледалото,
където, полудели, електроните
със взрив се завъртяха наобратно.

Докато пренареждах бързо атоми,
така че в този свят да ме обикнеш,
проникна огледалното в душата ми,
и вряза се с сребристите си нишки.

Избистри станиолените образи.
И ето - попрегърбена Алиса,
със устни във оттенъци оловни,
прекрачих миг преди да ме измислиш.


  

сряда, 16 юли 2008 г.

Бяхме забравили

Послушно погребахме славата рицарска,
на гроба И пръснахме шепа лъжи.
Затулихме всички пролуки в душите си
със празни копнежи и кухи мечти.

Но скоро със вени прeрязани викахме;
крещяхме, и нямаше кой да ни чуе.
От вика ни болни цветчета поникнаха,
посяхме заблуди - пожънахме ужаси.

Оставили сякаш сърцата си другаде,
дълбаехме ден и нощ мрачни тунели
и търсехме нещо отдавна загубено,
с зеници от взиране в мрак избледнели.

Когато, след дълги години провиране
в бездънни подземия пътя открихме,
почти ослепели сълзяха очите ни,
ръцете кървяха, ушите ни пискаха.

Последната битка бе някак безсмислена,
изпадахме стенещи, смешни и жалки,
и нямаше враг; само страшната истина,
че себе си в бездната бяхме забравили.

The New Code

Brian R. Price
April, 1997, http://www.gonderzone.org/Library/Chivalry/code.htm


Доблест. Стреми се към съвършенство във всички очаквани от теб дела, военни и други, както и към това силата ти  да бъде използвана в служба на справедливостта, а не за лични облаги.

Справедливост: Търси винаги пътя на "правилното", без да се влияеш от лични пристрастия или интереси. Знай, че мечът на справедливостта може да бъде ужасно нещо и това трябва да бъде компенсирано с човечност и състрадание. Ако "правдата", която търсиш, е в съгласие с другите и я търсиш без да се поддаваш на изкушението да я използваш за лична изгода, тогава ще натрупаш извънмерна слава.

Лоялност: Бъди известен с непоколебимата си преданост към хората и идеалите, с които си избрал да живееш. Има много места, където компромисът е желан; лоялността не е сред тях.

Защита: Идеалният рицар е обвързан с клетва да защитава своя господар и подчинените му. Винаги защитавай нацията си, семейството си и онези, които смяташ достойни за твоята лоялност.

Смелост. Да бъдеш рицар често означава да избереш най-трудния път в личен план. Бъди готов да се жертваш в служба на правилата и хората, които цениш. В същото време рицарят трябва да търси мъдрост, за да вижда колко малко има между смелост и глупост. Смелостта също така означава да взимаш страната на истината във всичко, вместо да търсиш удобна лъжа. Търси винаги истината, когато това е възможно, но помни, че трябва да смегчаваш справедливостта с милосърдие, иначе чистата истина може да донесе печал.

Вяра. Рицарят трябва да вярва в убежденията си, защото вярата му помага и му носи надежда срещу отчаянието пред човешките неуспехи.

Смирение. Цени на първо място чуждия принос; не се изтъквай сам, нека това направят другите. Разкажи за подвизите на другите преди своя собствен, като по този начин им отдадеш дължимата слава, която напълно са заслужили с добродетелните си постъпки. По този начин рицарското служение е добре извършено и прославено (...).

Щедрост: Бъди щедър, доколкото ти позволяват възможностите; по този начин няма да рискуваш да изпаднеш в ненаситност. Това също така прави пътя на милосърдието по-лесен за различаване, когато трябва да се вземе трудно справедливо решение.

Благородство: Поддържай силен характер, като държиш на добродетелите и задълженията на рицаря, със съзнанието, че дори и идеалите да не могат да бъдат достигнати, то силният стремеж към тях облагородява духа, въздига характера от праха към небето. Благородството също така има тенденцията да влияе на другите, като служи за ярък пример за онова, което би могло да бъде направено в служба на правдата.

Искреност: Опитай се да изпълниш всичко, за което ти говорих, колкото се може по-чистосърдечно, не заради лична облага, а защото е праведно. Не се ограничавай в малки области, а изпълни всеки аспект от живота си с тези качества. Дори и в малка степен да успееш, ще те помнят дълго заради твоите благородство и добродетелност.

неделя, 13 юли 2008 г.

Уиски с лед

Тъмни ревери, бяла яка
в сивия дим на цигара.
Смачкана, зла, пожълтяла вина
във пепелника догаря.

Зная, не мога да си простя.
Свивам се гузно във ъгъла.
Резки тапети и остра стена -
гледам да ги закръгля.

Пиеш ... какво? Уиски със лед?
Бавно разклащаш си мислите.
Погледът - празен, полярно студен.
Траква и се разплисква.

Спомени с някакъв странен привкус.
Днес са до болка горчиви.
Мисля, понеже вече си тук -
давай. До дъно да пием.

петък, 11 юли 2008 г.

Тази нощ

Очакваш ме на края на пътеката.
Познавам ли те - някак не е важно.
Достатъчна е тази нощ утехата,
че ти си с мен и няма нищо страшно.

Очакваш ме ... Но искам да е ясно,
щом толкова рискуваш да ме срещнеш:
на пътя ми по тъмно е опасно.
Тогава с мен гората е зловеща.

Но ти стоиш и чакаш там, във мрака -
безмълвен силует от звезден шепот.
Не помня кой си, само дълго плаках,
щом спомена за тебе ми отнеха.

В очите ти ме молиш да погледна.
Да, малка съм, и крехка, и ранима...
Във огнената броня на сърцето си
загръщаш ме и нежно ме прикриваш.

Притегляш ме, прошепваш мойто име.
Рисуваш по сълзите ми със устни.
Не помня кой си. Само, че те има,
и в тази нощ безлунна ме сънуваш.

сряда, 9 юли 2008 г.

Думи

Изригнали от бездна многострунна,
нарязали скалите на небцето,
преливат по ръба на слепи устни,
размeкват равнините на сърцето.

По сивкавите плочки на съня
напукват коридора към безкрая,
във грапавата тъкан на света
реалност многопластова дълбаят.

И с думите изтича, упоена,
душа през малки дупки в тишината,
пресича от безмълвие вселени,
нагънати в замайващи спирали,

през червееви дупки се промъква
в тунели от безчет измамни мисли
и там, във страх от нищото замлъкнала,
оплаква тихо истини измислени.

вторник, 8 юли 2008 г.

Онези мигове

Застинал миг, замръзнала въздишка
и болка от несбъднато завръщане.
Кошмари със привкус на диви вишни,
протекли по парчета мисли мъртви.

Спасяват ме понякога цветчетата
поръбили златисто пътя в нищото;
листенцата, осеяли пътеката,
застилаща покоя към очите ти...

и странното вълшебство на завесата,
покрила огледалото във нишата.
Когато леко в мрака се отмества,
прозират малки ъгълчета истина.

понеделник, 7 юли 2008 г.

Понякога сънувам

Понякога сънувам, че политам.
Крилете ми са здрави тънки нишки,
придърпващи ме ниско под сърцето,
обвързали съдбовно дъх със камък.
Очите ми са тъмна неизвествност,
оловносив залита хоризонтът,
луна - три четвърти, звезди - огромни,
помахват долу къщите унесено.
А лампите на улични фенери
са моите еднички нощни спътници.
Далеч преди небето да разсъмне,
в мига на най-дълбока тишина
когато даже времето замлъква,
притихвам върху дремещата кула
на градския часовник. Наблюдавам
как нежно спи душата на света,
по вените и как тече роса,
във утро как тъмата преминава...
И тихичко сънувам, че съм сън.

вторник, 1 юли 2008 г.

Безлунни записки

Не искам, в здрач обвита, да изтлея
тъй както огънят на залеза умря,
безмилостно удавен в дрезгав мрак.
Записвам тук - да не забравя никога
какво е да осъмнеш без зора.
Във тъмното безлуние беззвездно
как всичко се превръща просто в нищо...
Да си оставя във запас поне
една звезда, една луна, една усмивка,
искриците в онези две очички,
сълза от смях,
парче дъга
и щипка прах, вълшебен.
Частици Силмарил да събера
във жадните за светъл лъч зеници.
Да помня.
Укротена, да заспя.
И да сънувам.
Да сънувам изгреви.

Търсене в този блог

Архив на блога