неделя, 9 ноември 2008 г.

На ръба на света

Светлината боли. А дъхът ти разрязва небцето.
Остри бели стрели са се врязали в свода на веждите.
Светлината тупти. И взривява лазура в небето.
Още крачка напред. И последни трошици надежда.

Тънки мрачни следи, а земята със съсък се пука.
По асфалта разцъфват цветя от разядeн катран.
Ти върви... и те моля - върви и не гледай пролуките.
Там вихрушка от сивкави дни дави мъртви листа.

Просто давай напред. Знам как реже ледът стъпалата.
Но сънят се троши под петите ти. Кубчета мрак.
Стискай зъби и следвай протяжната песен на вятъра.
Аз те чакам във рокля от здрач, на ръба на света.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Търсене в този блог

Архив на блога