събота, 27 септември 2008 г.

Всички твои усмивки

Всеки ден тя осъмва премръзнала,
до окъпана в утрото маса,
със среднощни въздишки поръсена,
неразтребена и порцеланова,
и със весели, бляскави локвички
слънце сънено и малко зъзнещо,

с колене от росата изтръпнали,
свити в плетеното на столовете,
цяла нощ е рисувала къщички,
в ясносиньо, и жълто, и огнено,
с непонятни цветчета по стълбите,
с твойте стъпки навред по дворовете,

има пъстро по края на пръстите,
и дъга по ръба на зениците,
и умора проникнала в китките,
от дланта чак до лака на ноктите,

цяла нощ е разчитала приказки,
там, по звездната плът на небето,
цяла нощ е подреждала в мислите си
с разпилени безредно къдрици,
и чертици солени по бузите,
в малки перли, избили по миглите,
всички твои усмивки изгубени.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Търсене в този блог

Архив на блога