вторник, 23 септември 2008 г.

Нали?

Дъхът ти - буря в дъното на кладенец
от зимен студ и борови иглички.
Как реже тишината по паважа ти
и каменно тревичките пронизва,
как въздухът проскърцва по листата,
"обича ме", скрипти, "не ме обича",
а аз съм просто капчица на вятъра,
невинно от окото ти политнала
и можеш още дълго да ме плачеш
с бездънното на своите зеници,
или да ме затвориш в стъкленица,
или да ме подхвърлиш във пустините
на парещи от треска прашни скитници,
или да ме налееш тихо в чаша
и с пълната луна да ме изпиеш,
или,
или
или да си отгледаш рибка,
или да напоиш със мен врабците,
или навън в лехите да ме плиснеш
и малко синьо цвете да поникна,
и тайно да ме носиш до гърдите си,
и много тайно да ти шепна името...,

и някой ден (нали? ...) да ме обикнеш.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Търсене в този блог

Архив на блога