събота, 13 септември 2008 г.

Разпиляно

Какво пък толкоз им стана на думите?
Заваляха нощес по асфалта
и напразно ги виках на устните си.
А ги виках, додето не капнаха.

И какво пък им стана на музите?
От любов заболя ги главата ли?
Обикаляха с погледи луднали,
оглушали от лунни сонати.

И къде си изгубих преструвките?
В кит на дъното на океана ти?
Днес почиствам си буква по буква
изреченията - от пяната.

А ума си къде го изгубих...
Във очите ти? По паважите?
Песъчинки от него - по дюните,
а останалото ... Не е важно.


 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Търсене в този блог

Архив на блога