четвъртък, 7 август 2008 г.

Гора

Шумящото полюшване на нещо
ревниво скрито между светлосенките,
което се е вкоренило във сърцето ми,
без тънките му пръсти да усетя,
извива се тъй както диша вятърът
в щадящата покривка на листата,
нашепва ми за тайни с цвят на ягоди,
подмамва ме в просеки непознати,
и аз оставям леките пътеки,
поемам към сърцето на гората.
Обърна ли се някой път полека,
съзирам само късчета от лятото.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Търсене в този блог

Архив на блога