петък, 29 август 2008 г.

Отблясъци

Разлива се небе със цвят на амбър,
топи се като мед по него слънцето.
По клепките полепва - старо злато,
с ресници от отблясъци поръбено.

На двора - песъчинки светлина,
трептят по тънки струни сред листата,
в лехата капе слънчева роса -
потекъл хоризонт със дъх на праскови.

Ленивото потракване на чашите
полюшва меко топли обещания,
размили тук-там фината позлата,
събрали в сенки шепота на вятъра.

Чертици от писмото на безкрая
проблясват по лъчистата стена,
до нишките на къс искряща паяжина.
Във центъра й, спряла - вечността...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Търсене в този блог

Архив на блога