понеделник, 25 август 2008 г.

Безкрайност

На прашен кръстопът бе спрял света,
край фигурки от времето загърбени,
загърнат в плащ; и гол пред вечността.
Изтъркан и съсухрен от превръщане.

Съсипан от дълбокото мълчание
на тъмните горчиви хоризонти,
изписваше в прахта самопризнания.
За нежните ни утрини си спомних.

По сухите листенца на земята
тълкувам колко пътища останаха.
Събирам и разделям непонятности,
превъртам тежки нули до безкрайност.

Да, спомням си за нежните ни утрини,
когато този свят се бе смълчал,
минутка-две преди да се събудиш.
Звънтеше по стъклата тишина.

Онази стара ваза до прозореца
разлистваше пастелени цветя,
часовникът бе капнал от умора,
и пак на кръстопът бе спрял света.
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Търсене в този блог

Архив на блога