четвъртък, 21 август 2008 г.

Върни ми света

Тази нощ тъмна кръв се изля
в стара, прашна, напукана кана.
И в небето ръждиво сега
две луни ми намигат пияно.

И ми пеят. С ужасен фалцет.
На небесни цветя се преструват.
Знам ги аз. Невестулки са те.
По ръба на бръснача танцуват.

Ти налей ми. Недей се скъпи.
Знам я аз, тая твоя почтеност.
С нея всичката риба изби
и наряза на тънки мезета.

Ах, онези звезди отлежали
пак проблясват в очите ти... Спри.
Не бъди до последно нахален.
Мъж бъди. И света ми върни.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Търсене в този блог

Архив на блога