неделя, 17 август 2008 г.

Древна

Изтърках и последните обувки
да търся в пустотата своя смисъл.
Еони обикалях празни улици
до онзи дом за стари звездни скитници.

Излъсках и последните си мисли,
с кристалчета лъчисти ги полирах.
Да бляскат през безкрайното ми скитане
в тунелите на прашни лабиринти.

Изрязах всички ъгли на сърцето си
да мога през вратите да премина,
претърсих всяко кътче непревзето
сред древните назъбени руини.

Запалих и последните си чувства,
издигнах ги, да светят там, във мрака,
с миро полях безумните си устни
и сричах древни думи скрити в пясъка.

А там, зад най-последната завеса,
видях зазидан пътя към дома си.
Изплаках си последните надежди.
И чакам скоро въздухът да свърши.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Търсене в този блог

Архив на блога