петък, 11 юли 2008 г.

Тази нощ

Очакваш ме на края на пътеката.
Познавам ли те - някак не е важно.
Достатъчна е тази нощ утехата,
че ти си с мен и няма нищо страшно.

Очакваш ме ... Но искам да е ясно,
щом толкова рискуваш да ме срещнеш:
на пътя ми по тъмно е опасно.
Тогава с мен гората е зловеща.

Но ти стоиш и чакаш там, във мрака -
безмълвен силует от звезден шепот.
Не помня кой си, само дълго плаках,
щом спомена за тебе ми отнеха.

В очите ти ме молиш да погледна.
Да, малка съм, и крехка, и ранима...
Във огнената броня на сърцето си
загръщаш ме и нежно ме прикриваш.

Притегляш ме, прошепваш мойто име.
Рисуваш по сълзите ми със устни.
Не помня кой си. Само, че те има,
и в тази нощ безлунна ме сънуваш.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Търсене в този блог

Архив на блога