сряда, 11 юни 2008 г.

Прераждане

Пропукани са плочите на двора,
със мъх покрити и с тревички тънки;
на прага няма никой, по стобора -
мълчание провесено на мръкване.

Вратата скърца тежко в полумрака,
събрали са се сред праха годините,
друг никой вече тук не ме очаква,
и никой друг не помни вече името ми.

Чертая с пръсти лилии по пода,
стъклата ме приветстват мълчаливо,
‘Тук някъде е скрито, но не мога!’
нашепва огледалото страхливо.

Посланието виждам зад завесата,
жълт плик хартиен с петънца мастилени,
пристъпвам затаила дъх, надвесвам се,
- адрес без номер, улица и име.

А вътре ме очакват празни листове,
по крайчетата - жълти от годините,
и аз започвам трескаво да пиша
с мастило тайно думите невидими...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Търсене в този блог

Архив на блога