неделя, 29 юни 2008 г.

Водно конче

Синьозелена иглица с плащ от проблясъци слънчеви,
нежно над двора прелита с леки прозрачни крилца,
скрили ухания утринни, късчета цветни - дъга,
в  млечно сияние пърхат, и любопитни, и тръпнещи. 

Тънко телце изумрудено в роба от фина мъглица,
пратеник тайнствен от някаква много далечна страна,
кацва в дланта ми - невинна, скитаща малка душа,
ситно с крачета пристъпя, кротко накланя главица.

Носи вълшебно послание, скрито в цвета на очичките,
песен реди ми без думи, мъката в мен разсъблича,
тайни изписва забравени в моята тъжна ръка,

танцът му, стоплил сърцето ми, бавно променя света,
сини цветчета разцъфнаха дето растеше печал,
приказка в мене събуди с цвят на планински кристал.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Търсене в този блог

Архив на блога