Просто захарче...

Има толкова много неща, за които и дума не казах:
бях отронен лист орехов, лодка по тъмна река,
бях перцето, понесено в тихи спирали от вятъра,
бях снежинка в лавина, прашинка от буря, сълза.*

Но за теб бях 'сладурчето' в лудия свят на витрините,
и помисли ме лесна, щом с южна любов те залях,
похаби ме с целувки, със клетви, с лъжливи усмивки,
с обещания толкова сладки, че даже сега ми горчат.

Пожела ме греховна и глупава, както и днес ги мечтаеш,
нарисува ме смешна, удобна и някак безумно добра,
прекрои ми крилата насън, размени им коварно местата,
и се смя до припадък, доволен, когато политнах в калта.

А сега ме посрещаш така, сякаш виждаш прозорец.
Очила си си сложил - по-лесно да гледаш през мен,
слушаш лятната глъч, но едва ли - какво ти говоря...
И съм пак... просто захарче в твоята чашка кафе.

----
*"Бях дъждовна капка в небето, бях най-далечна звезда,
бях дума сред буквите, бях в самото начало книга..."
Талиесин, "Битката на дърветата"