сряда, 25 юни 2008 г.

Светлосенки

Плъзват из пролуки между плочите,
гънат се в тревата като змии,
шарки въпросително проточват,
сбират се в полите на покривката.

В извора на бялата дантела,
хвърлят причудливите си мрежи,
слънцето лъчисто ги разделя,
вятър пак лениво ги премрежва.

Трепкат по лъжичките игриво,
в сянката ажурна на листата,
чайника полазват и не спират,
скачат по бръшляна на стената.

Нежно омагьосват и на двора
мислите ми сънно залюляват,
слизат през вратата на умората,
шепнат ми, унасят ме... залязвам. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Търсене в този блог

Архив на блога