неделя, 15 юни 2008 г.

Страх от тъмното

Светъл е вятърът.
И водата в пустинния кладенец
се превръща във пясък.
С грохот падат звездите в соленото езеро,
мътят водите му. Кал.
А тревата е синя.

Черна луната.
И по стъпките плахи на залеза
тръгва тъга.
Планина от безмълвие срутва се в бездна зелена,
двора посипва с печал.
Тишината пронизва.

Плаче гората.
И потоци безводни дълбаят
пътеки от мрак.
Черна сянка раздира със крясък беззвездна завеса
и дъбът се превива от жал.
А земята е примка.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Търсене в този блог

Архив на блога