понеделник, 23 юни 2008 г.

Непокорно

На моята мила мъничка Яна, да пази чистото, детското, слънчевото
в сърцето си ... дори след хиляди години ...!


Искате "най-после" да порасна,
в сиви дрехи блянове да скрия,
мисли непристойни да изтрия,
после да си сложа скучна маска.

Казвате - мечтите да завържа,
примерно крилете им да срежа,
камъни и кал по тях да хвърлям
чак до сетна капчица надежда...

Няма. И след хиляди години
пролетна, ще тичам по росата,
вихърна ще бъда като вятъра,
грешна, непокорна, закачлива...

Даже да осъдите предвзето
в ерес странна моята усмивка,
лятната ми слънчева молитва,
култа ми към птиците в небето,

в мрака злободневен на тъмницата
там, зад лицемерните решетки,
тайно ще говоря със звездите,
и до болка пак... ще бъда себе си.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Търсене в този блог

Архив на блога