петък, 20 юни 2008 г.

Вода

"и водата те вика по име
да засити удавника в себе си"
Stasja

Тихо стъпваш навън във тъмното,
с сладък шепот те мамят сенките,
стискаш устни, не им отвръщаш,
знаеш - впримчат ли те, проклетите
- ще осъмнеш далеч от къщи.

Бързо крачиш, броиш си стъпките,
до реката едва присядаш,
твърде късно е да се връщаш,
твърде рано е да избягаш,
тръгваш пак и не се извръщаш.

А реката по тъмно мътна е,
пие мрак, ромоли закани,
тук мъгла ако те обгърне,
посред нощ или сутрин рано,
в самодива ще се превърнеш.

В млечнобялата и прегръдка
ти вървиш и не я поглеждаш,
във вълните и се препъваш,
и обръщаш се само полека,
за да видиш дали си тръгнала,

че отвърнеш ли и един път-
тъмнината ще те погълне.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Търсене в този блог

Архив на блога