сряда, 18 юни 2008 г.

Вълшебната уличка

по Джани Родари

Старата уличка долу до фара,
дето морето флиртува с брега,
трепка в сърцето ми с лятна омара,
с каменни къщички, с пъстри стъкла.

Сивата кула с часовник забравен,
дворчета тесни, лехички с цветя,
книжни фенери, танцуващи с вятъра,
здравец уханен, стени от бръшлян ...

Слънчеви зайчета шарят паветата,
шляпат игриво крачета в прахта,
старец-вълшебник продава петлета,
дреме по клоните сънна роса.

Сини жалузи, завески дантелени,
строги балкони с килим от листа...
Бях я изгубила, днес я намерих,
както унило към нас си вървях.

Свири латерна до прашна витрина,
чудна мелодия тук ме довежда -
уличка стара, незнайна, безименна,
но пък на нея продават надежда ...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Търсене в този блог

Архив на блога