вторник, 17 юни 2008 г.

Песента на странника

Красива си, когато във съня ми
до мен присядаш с рокля от звезди,
когато тайно, в нощите ми скръбни,
със нежна лунна песен ме тешиш.

Красива си, когато ме събуждаш
със палав дъжд от борови иглички,
когато със крилца на пеперуди
по тайнствени пътечки ме повличаш.

Красива си, когато - стрък в тревата -
със мен разглеждаш облаче в небето,
когато дъх стаила ме очакваш
в уханното венче на жълто цвете.

Красива си, когато вдън гората
танцуваш във поточета пенливи,
когато сред романсите на вятъра
снага извиваш като самодива.

Красива си... прости, че те разплаках,
когато тръгнах сам към свят без име,
със сълзите ти всяка вечер лягам
и с твоите въздишки се завивам...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Търсене в този блог

Архив на блога