петък, 23 май 2008 г.

Знаеш ли?

Знаеш ли що значи път във истина?
Път сред джунгли с гъсти храсталаци?
Смърт от суша, клони неразлистили?
Глад за дъжд и орди от глупаци?

Нека да ти кажа и да тръгваме,
Тук това е лепкаво тресавище;
Колко много думи имам; тъмно е,
Тягостно е твоето мълчание.

Мръсен пясък, тиня, кал в нозете ти,
Искаш да избягаш, да се махнеш ли?...
Прашен дъжд, изсъхнали листенца
И цветя, отчаяно повяхнали...

Искам да те взема и да скитаме
ей където вдига се зората;
Жълтото там значи, че политаме,
Синьото е само знак предпазен.

Масленозеленото е истина,
сивото ще пази от натрапници,
Пурпуночервеното e близост,
Бялото – разпад на всички граници.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Търсене в този блог

Архив на блога